Добрин Памуков: За разликата между двете болници – едната „Окръжна“, а другата Сърце и мозък
Като две капки вода. Да но не
Добрин Памуков
Случката, за която желая да ви опиша, се случи предишния месец.
Нали знаете поговорката „ доста добре не е на добре “. Майка ми Радка Памукова (да ми е жива и здрава) е на съвсем 89 години и за жалост с доста тежка деменция. Гледах я в къщи с дами, само че взе постоянно да пада и взех решение да я дам в дома за възрастни хора в Българово. И там живна – взе да рецитира ( " Епопея на забравените " я знае от начало до край), както и други създатели, да пее песни (над 20 години е пяла в хор „ Родна ария “ и т.н.)
Но на 17 юли през нощта пада и си чупи тазобедрената става. За страдание не бях в Бургас, само че мой другар я закара в незабавното поделение на Окръжна болница Бургас. Аз съумях да се свържа с последната жена, която се грижеше за нея и я помолих да я придружи.
И тук към този момент стартира историята, която желая да ви опиша.
След 5 часа очакване съумях да беседвам c доктора (не желая да споделям името), само че съгласно мен той не е полагал клетва, тъй като ми съобщи: " Операцията по ценоразпис е 4 000 лв.. Ако не можете да си позволите интервенцията, ще я сложим в гипсово корито и както зарасте, по този начин ще бъде ".
Не можех да допускам на ушите си.
Нали, в случай че я сложат в корито неподвижно, тя ще си отиде за 15-20 дни. Попитах учтиво, а хората които ме познават, знаят какво ми костваше това, само че отговор не последва.
Само ми повтори, че интервенцията ще коства 4 000 лв..
И тук на помощ ми пристигна моята услужлива памет - сетих се, че преди повече от 15 години съм контактувал с един от основателите на болница „ Сърце и мозък “. Намерих му телефона, обадих му се и той ми сподели, че ще помогне, единствено да докарат майка ми в болничното заведение.
И тук втората изненада - в Окръжна болница няма кола за спешна помощ (или не желаеха да дадат). Не че ми е майка, само че хората, които я познават, знаят какво е направила тя за града и една кола за спешна помощ е най-малкото, което може да и се даде.
За моя наслада „ Сърце и мозък “ имаха, на другия ден майка ми беше оперирана, излезе от упойката и след няколко дни се върна в дома.
Сега, драги читателю, желая да ви опиша за разликата сред двете лечебни заведения – едната „ Окръжна “ а другата не е. Само да отворя една скоба – татко ми умря в държавната болница, в специфичното поделение – мисля, че беше на седмия етаж, което беше всичко друго, само че не специално…
Майка ми, както споделих претърпя интервенцията, само че я беше боязън да върви. Няколко пъти колабира и се наложи да я върна в „ Сърце и мозък “.
И тук желая дебело да подчертая – това, че се познавах с един от основателите на болничното заведение не ми даваше привилегировано отношение. Майка ми беше настанена в стая с още 3 други дами, храната беше идентична са всички, както и грижите.
В продължение на дни, седейки на една от пейките против рецепцията, аз следих отношението на обслужващия личен състав към пациентите –от посрещането на вратата, до насочването към лекаря и така нататък Отношението към всички беше еднообразно.
Нещо, което ми направи мощно усещане – в случай че пациентът има потребност от медикаменти, рецептата се изпраща по електронен път дo аптеката, която е в двора на болничното заведение. Казваш името на пациента и медикаментите те чакат.
Щях да не помни - към болничното заведение има доста места за паркиране. Но в случай че са заети има заплатен паркинг – 1 лев за 5 часа…
Мога да пиша още, само че въпросъ т, който ме човърка е за какво на 2 километра разстояние има такава разлика. Може би това зависи от Човеците. Както ми беше споделил библиотекаря на нашия манастир в Света гора Пахомий: „ Добрине, хора доста, индивиди малко “.
Сигурно в " Сърце и мозък " са се събрали повече човеци… И това си проличава.
Още доста може да се разсъждава по случката, само че на мене ми идва на разум един анекдот за златната рибка.
Хванал един човечец златната рибка, а тя му споделила:
Аз съм по-специална златна рибка. Изпълнявам единствено едно предпочитание. Но помни – що се касае за тебе, двойно за комшията. Мислил, мислил българинът – не може да се реши – в случай че изиска един милион, за комшията два, в случай че изиска къща – за комшията две. Най- най-после решил – погледнал с мефистофелска усмивка рибката и й споделил
Извади ми едното око…
Тук разказът би трябвало да свърши.
Но нали ние не желаеме да сме слепи, нали ние желаеме да забележим някаква светлина в тунела. Нали ние сме българи и поради хилядите ослепени Самуилови бойци ние Българите би трябвало да продължим напред в историята. Само напред и единствено нагоре.
Напред и нагоре – хубаво казано, мъчно за осъществяване.
На пък в „ Сърце и мозък “ са го решили – хем с възприятие за комизъм, хем е правилно: “ Ние лекуваме всеки ден повече сърца в сравнение с Казанова е разрушил през целия си живот “.
